ще се създам отново

Ще забия нокти в изгрева,
натежал от вчерашно безветрие.
Ще разкъсвам ризите му кървави
докато очите си намеря.

Ще заровя длани във водите,
накипели от мечти удавени.
В тези бездни реят се косите ми,
захвърлени на дъното, забравени.

Всяка моя част от теб ще взема.
От дърветата ти смръщени ръцете си,
от настръхналите камъни колената
и от извора със мъртвата вода, то си.

На пук на всеки белег по снагата си,
ще се сбера отново, ще ме има.
А Ти ще трябва отново да почакаш
доде остана само тихо, морско, синьо