натежах

Натежах

Натежах
от сълзите в очите,
от псувните,
хвалбите
неизречени,
от това, което не исках, но видях,
натежах,
от болката в гърдите,
от това, което няма го в ръцете ми,
от това, което пропилях
натежах,
от ласките бъркащи в душата ми,
и в джобовете,
от лъжиците заринати в гробовете,
натежах,
от росата в косите ми,
полепнала и тази нощ,
докато скитах,
разминала се със съня,
като влак,
не, като малка гара,
натежах от поредната цигара
натежах,
и аз не знам от какво,
май от това, което още не е дошло.