МАЛКА БУДНА ПРИКАЗКА - Към Нищото

МАЛКА БУДНА ПРИКАЗКА
Към Нищото.



Много премени смени Луната. Захвърляше ги една след друга, а старата звезда все вървеше и вървеше към своето „напред”. Вървеше и си мислеше, защо, какво и на къде, дали натам или назад, а дали наистина това е напред и докога. И точно в този миг чу:
-Здравей ? Къде така през нищото?
- Здравей! –поздрави старата звезда- Нима съм в нищото? Загубила съм пътя си изглежда, защото търсех Нещо.
-А как изглежда нещото което търсиш?-попита Нищото
-Нещото ли? За всеки е различно-отвърна кратко тя
-Нима според тебе всеки има своето Нещо?- присмя и се Нищото
-Разбира се, че има. Морето има брега, брегът има дърветата, дърветата имат клоните, клоните имат вятъра, вятърът има песента, песента има надеждата, а надеждата има целият свят.
-А защо тогава търсиш Нещото? Не е ли по добре да търсиш надеждата?-изненада се Нищото
-Надеждата може да има целият свят, но малцина имат нея-отвърна звездата
-И как може да имаш надежда?
-Като вървиш към Нещото-засмя се тя
-Да но ти вървейки към Нещото се озова при мен, в Нищото-засмя се на свой ред Нищото
- Да, така е и сега разбирам, че преди да открием Нещото, трябва да се изправим пред Нищото-замисли се старата звезда
-Значи не си загубила пътя си-продължи да се смее Нищото
- Не, не съм-засмя се отново тя- Щом в Нищото намерих усмивка , ще намеря Нещото което търся
-На добър път! И дано откриеш това което търсиш!
-Благодаря ти!-отвърна старата звезда- Ще го намеря защото вече зная как изглежда .-и пак се засмя- Ех, добре, че те срещнах …Нищото.

Страхотна си Ди!